Мога да се оплаквам, че розовите храсти имат тръни или да бъда благодарен, че някои трънливи храсти имат рози. На чисто интелектуално или „научно” ниво тези две нагласи са еквивалентни. Но в реалния живот е много важно коя ще изберем.
Когато представата ни за себе си в нашите отношения със света ни изобразява като жертва, произтичащото чувство за безпомощност се предава по целия организъм. Физическата последица от това може да бъде отказ или срив в орган или телесна система.
Все едно дали изпитваме благодарност и чувстваме пълнота или загуба, нищета или негодувание, това създава съответното вътрешно химично състояние. Това състояние на свой ред поражда характерни поведения – здраве/болест, сила/безсилие, удовлетворение/неудовлетворение, успех/провал.
В моята медицинска практика (медицината ум/тяло) ролята на благодарността се проявява изумително ясно по психофизиологичен начин – благодарните хора оздравяват по-бързо – те по-лесно изхвърлят вредните поведения от живота си и са по-щастливи.
През двадесет и няколко годишната си практика направих интересно откритие. Има хора, които приемат наученото от мен и осъществяват дълбоки промени в живота си, има и други, чиито симптоми и болести са точно същите, но трудно оздравяват и променят поведението си. Пациентите, които са благодарни за нашите сеанси, които ценят енергията и вниманието ми, се справят добре. Онези, които са подозрителни и недоверчиви, смятат, че сеансите трябва да бъдат по-дълги или по-евтини, и се чудят дали не са „измамени”, много по-бавно се променят. От последователността на събитията е очевидно, че благодарността (или нейната липса) е на първо място.
Виждането ни за света оформя нашите реакции спрямо предизвикателствата, пред които животът ни изправя.
Чувството за благодарност ни позволява да избираме мъдро... какво чувстваме, какво да казваме, в какво да вярваме, как да постъпваме. Абсурдно е ние, които сме по-богати и консумираме 10 пъти повече ресурси от 95 процента от населението на света, ние, които обикновено живеем с 25 години повече от нашите прадядовци и прабаби, които се радваме на лична свобода и потенциал, да се съсредоточаваме върху „наполовина празното”.
Благодарността ни кара да видим какво е налице, какво може да възникне. В края на краищата няма с какво да се оперира в празната част на чашата.
Без благодарствената нагласа възниква чувство за лишение, добре познато, например, на 60-те процента американци с наднормено тегло. По същия начин пушачите, алкохолиците, наркоманите – чието качество на живот постоянно запада – са неспособни да осъществят простите промени, които казват и наистина вярват, че искат да осъществят. Тези хора са в несъзнателно състояние на отричане – отричане на богатството вътре в тях. В сравнение със съзнанието за пълнотата на вътрешната същност натрапчивите им желания биха изглеждали бледи. Без усещането за истинската ни същност е трудно да оценим реалната стойност на случващото се в живота ни, освен на непосредственото и преходно ниво на незабавното удовлетворяване на желанията.

Когато изпитваме благодарност, ние общуваме с другите, изхождайки от вътрешната си пълнота; те се чувстват оценени и привлечени от нашата енергия. Негодуванието, горчивината и чувството, че сме жертви, обикновено отблъскват хората и ние получаваме по-малка подкрепа от другите. По същия начин, когато липсата на благодарност доведе до безпомощност и болест, ние се чувстваме „измамени”, защото здравето ни се влошава, докато другите се забавляват.

Благодарение на психоневроимунологията сега сме сигурни, че емоциите, убежденията и интерпретациите (нашата карта на света) оказват дълбоко въздействие върху функционирането на тялото, включително дали ще се разболеем, или ще устоим на болестта. Най-драматични са изследванията на „заучената безпомощност”. Независимо какви са предизвикателствата или кризите в живота ни, ако се чувстваме безпомощни пред тях, вероятността да се разболеем е много по-голяма.
Състоянието на ума, което наричаме благодарност, не е вродено, по мое мнение, а е нещо, което научаваме.
Благодарността е свързана с усещането, че сме доволни, щастливи, адекватни – имаме всичко необходимо и заслужено; отнасяме се към света с чувство за собствената си стойност. Удовлетворението създава способността да изживеем благодарност. Без благодарност сме склонни да се чувстваме нецялостни, измамени, лишени, с една дума – безпомощни.
Ако в детството си не сте имали късмета да ви научат на благодарствена нагласа, от време на време може да изпадате в отчаяние, да изпитвате негодувание и да се чувствате нещастни. Понякога това се случва и с мен и тогава просто си припомням с благодарност причините да правя онова, което правя, личната ми жизнена мисия и мироглед. Може да отнеме известно време, но с вътрешен фокус и въображение нагласата ми винаги се възстановява.

Д-р Емет И. Милър вече над 25 години успешно учи хората как да укрепват здравето и благополучието си. Неговите касети с релаксации и визуализации („Аз съм", „Освобождаване от стреса", „Целебно пътешествие" и други) са приетият стандарт в целия свят и широко се използват от олимпийски състезатели, бизнес ръководители, лекари и други лечители. Той е автор на „Лечение в дълбочина: същността на медицината ум/тяло".