какво грациозно великолепие, спокойствие и тишина настъпват, когато дебелата кръгла луна изпраща тънки лъчи, за да се отрази в снежинките, покрили като булчински воал ръцете на огромните дървета. Абсолютната неподвижност на зимната вечер обединява небето и земята в такава съвършена симетрия, че сърцето ми се преизпълва и аз почти се разплаквам от дълбоката красота, още по-дълбоката тишина и най-дълбокото Единение на всичко. Благодаря.

Не съм особено очарована
от неща, които се пързалят и плъзгат
върху леда -
като коли и стъпала -
нито от температурите с една цифра
от която и да било страна на нулата.

И все пак,

благодаря на Бюти Блу - моята кола - и на добрите хора, произвели нейния акумулатор „Die Hard Long Life”, наред с най-искрена, невероятно искрена, наистина истински искрена признателност към създателя на отоплението за коли, който и да е той. И същевременно отделям миг да благодаря на краката си, те танцуват (троп-троп-троп) и изпращам топли пожелания на всеки зимен танцьор, който минава по ледената пътека към вратата на студиото и се появява за загрявката. Благодаря на тай чи за всичко!

Духът ми не подскача радостно от мисълта
за подгизналите ръкавици, влажните от вятъра очи,
студените уши,
червения нос, почти измръзналите пръсти,
ледените висулки в косата ми
или оставените през нощта в колата ръкавици.

И все пак,

щастливо отправям сърдечна благодарност към: супата, мъхестите чехли, големия халат за баня, наушниците, песните на евангелистите с пляскане на ръце, слънцето, успокоителните, повтарящата се аларма за събуждане, горещата вода, камината, яркосиньото небе, червените чорапи, добрата идея за облекло на пластове, слънцето, дебелите чаршафи, моето куче, което се катери по снежни купчини, и моята котка, която не го прави, горещия чай с мляко, калцуните, приятелите в големи пуловери, слънцето, овцете, които споделят вълната си, снежните човеци, новите зимни подстрижки и боята за коса „Lady Clairol”, слънцето, малчуганите, щапукащи в цветни зимни гащеризони, горещия пунш, ботушите, цветята от всякакъв вид и - о, да - слънцето.

За мен не е ужасно вълнуващо,
когато части от живота приключват
или прекъсват като училището и работата,
всички курсове по танци и
летищата, пътищата, бакалиите, бензиностанциите.
Сняг. Сняг. Лопата. Сняг. Нееднородни малки снежинки!

Елизабет А. Джонсън е автор на книгата „Когато някой умре: наръчник за живите" и съавтор (заедно с Лучия Капачионе) на „Просветли тялото си, просветли живота си". Тя е продуцент на музикални, танцови и театрални представления в различни части на Съединените щати и популяризира множество художествено-образователни програми. Елизабет отдавна изучава философията на Изтока и на Запада. Тя е лицензиран инструктор по тай чи, както и джаз и степ танцьорка.