Усвояването и разбирането на концепцията за благодарността беше дълъг процес. Имах късмета да се родя в семейство, което вярваше - въпреки че времената бяха трудни и невинаги разполагахме с много материални блага, че ако сме благодарни за това, което имаме, Бог винаги ще ни осигури останалото. И, разбира се, винаги имахме необходимото и малко повече, което можехме да споделим.
Както идеите ми, така и разбирането ми за благодарността се развиха и израснаха с годините. Като дете, докато седях между родителите си в църквата в неделните сутрини, често чувах следните думи от Светото писание: „За всичко благодарете". И младият ми ум отвръщаше: „Да, човек трябва да бъде благодарен за всяко хубаво нещо, което се случва в живота му". От време на време, през годините на моята младост, тези думи отново отекваха в съзнанието ми и аз се научих да бъда благодарна за множество очевидни неща. Изразявах благодарност за получените подаръци, за дарената доброта, за неочакваните образователни възможности и за всички хубави моменти и приятели в живота ми.
Като млада фермерска съпруга се научих да бъда благодарна за чудесните и прости неща като разхлаждащия дъжд в горещ летен ден, който даваше на жадните ни посеви така необходимата им влага. А една година, след като внезапна гръмотевична буря с градушка унищожи пшеницата ни, успях да изпитам благодарност дори и за оскъдната застраховка, която щеше да ни помогне да оцелеем и да останем във фермата още една година.
Беше ми лесно да бъда благодарна, когато като млада майка отправях с радост безкрайна признателност за безценния дар - децата ми. С преливащо сърце се грижех за тях, гледах ги как растат и накрая се превръщат в красиви мъже. Животът ми беше изпълнен с благодарност за топлотата и сплотеността на нашето семейство. Винаги имаше много неща, за които да бъда благодарна, и често отправях искрени благодарствени молитви, изреждайки всичко, с което съм благословена.
Като педагог изпитвах голяма гордост и радост от работата си и винаги съм била благодарна, че мога да работя нещо, което обичам, нещо, което има значение в света. Бях благодарна, че мога да докосна младия живот на толкова много деца и да получавам толкова много любов и толкова много неограничени възможности. Наистина се чувствах благословена.
„За всичко благодарете". И, както се случва понякога, един ден (преди 21 години), докато разглеждах една книжарница, очите ми се спряха на книга с интригуващо заглавие: „От затвора до възхвалата" от Мърлин Каротерс.
Тази книга ме запозна с една интересна идея. Авторът изразяваше убедеността си, че да благодариш за ВСИЧКО означава да си благодарен за всички неща - както хубави, така и лоши. Въпреки че концепцията беше нова за мен, доводите на автора бяха убедителни и аз реших да изпробвам идеята. Разбира се, открих ново измерение на благодарността и установих, че изразяването на благодарност дава сила, дори и в „трудни моменти".
Да бъдеш благодарен, дори и когато нещата не вървят, беше много по-трудно, но аз останах изумена от резултата.
Открих, че думите от Светото писание: „Бог живее в славословията на своя народ" ни напомнят, че благодарността освобождава енергията, способна да промени нещата, и когато го правех, това ми вдъхваше сили и умение да преодолявам всичко, което се случваше в заобикалящия ме свят. В крайна сметка разбрах, че на вид негативните обстоятелства всъщност бяха отправна точка за нова посока в живота ми. Често в ретроспекция ясно виждах, че те са били маскирана благословия и са ми дали възможност да постигна по-дълбоко осмисляне.
Откакто открих този прекрасен аспект на благодарността, забелязвам, че признателността за всеки нов ден веднага след събуждането ми сутрин изпълва целия ми ден с предвкусване, докато търся благословиите навсякъде около себе си и те една след друга се разкриват във великолепен синхрон. Всяка сутрин благославям тялото си за това, че е „най-външния слой на душата ми" и че ми е служило толкова добре във всички житейски уроци и удоволствия. Благодарна съм на тялото си за приятелството и сътрудничеството.
Преди много години започнах да използвам вестника като молитвен списък и докато се моля за онези, чиито истории са описани по страниците му, откривам много неща, за които да бъда благодарна в собствения си живот.
От много години изучавам сънищата и понякога психиката ми заобикаля символичния процес и аз се събуждам със словесно послание - едно-две изречения, които минават през ума ми. Незабавно записвам посланието, за да не го забравя. Така една сутрин се събудих с думите: „Изживявай дните си с благодарствена нагласа". Докато размишлявах върху смисловите пластове в тези думи, осъзнах, че благодарността може да бъде волеви акт, както и емоция или чувство. Благодарността може да се превърне в избран начин на живот.
„За всичко благодарете." Сега съм способна да изпитвам в еднаква степен благоговение и благодарност за красивия залез и за скрития урок в болестите и трудните ситуации.
Благодарна съм за непоклатимата си вяра в божествения ред, когато детето ми се изправи пред животозастрашаваща болест, над която нямах контрол и в която трябваше да открия всички уроци и значения. Благодарна съм за моментите на единение с обичаните от мен хора, но съм също толкова благодарна и за моментите на разногласия и отчуждение - новите уроци, които трябва да науча, и новите прозрения, които трябва да направя. Истински съм БЛАГОДАРНА, че открих силата на благодарността в живота си и винаги ще продължавам да благодаря за ВСИЧКО!

Йон Шокей Дженсън е психотерапевт, сънотерапевт и преподавател по педагогика, психология и психотерапия. Тя е съавтор (заедно с Киши) па „Самотните жени: как да създадете радостен и удовлетворяващ живот". Автор е на книгата „Вътрешната сила на детето: образование и родителство за двадесет и първия век". През последните няколко години Йон води семинари и дава духовни консултации. Тя е съосновател на центъра „Холо" в Хейдън Лейк, Айдахо.