Бих искала да започна като изразя собствената си благодарност към моята скъпа приятелка Луиз Л. Хей за превръщането на много от отдавнашните ми мечти в реалност. Ще й бъда вечно признателна за нейната любов, подкрепа и доброта!
Изпълнена съм с благодарност и за дадената ми от Бога способност да рисувам ангели, защото талантът ми не е за мен - той е за другите и въздейства върху живота им. Животът не бива да бъде изолиран в собствения Аз, той трябва да бъде споделян в контекста на любовта и мира.
Благодарността също идва посредством направеното за другите или онова, което някои биха нарекли случайни прояви на доброта без причина, само поради желанието да направиш нещо хубаво за някого, все едно дали е напълно непознат или е човек, когото си познавал цял живот. Изпитвам истинско удовлетворение, когато правя такива неща. Не че съзнателно го търся, но винаги се връща при мен и аз знам, че Бог неизменно наблюдава!
Спомням си няколко прости случки. Едната от тях беше, когато преминавах по моста Сан Матео близо до дома ми в залива на Сан Франциско. Винаги плащам пътната такса и за колата зад мен. Както и да е, този път зад мен спря много скъпа кола със затъмнени прозорци и така нататък. Както обикновено, дадох на служителката на будката допълнителния долар, за да платя и за колата зад мен. Тя ме погледна малко странно, тъй като очевидно сравняваше статуса на автомобилите, но направи, каквото я бях помолила.
За този си жест рядко получавам от хората друга реакция, освен усмивка, махване или понякога странен поглед, но този път беше малко по-различно. Гореспоменатият автомобил се изравни с мен, прозорците се спуснаха и две млади момичета заедно с майка си и баща си започнаха да ми махат с радост и вълнение, каквито никога не бях виждала, с цялата благодарност и признателност, за които говорим. От реакцията им човек би си помислил, че съм направила много повече от плащането на таксата, а това е толкова обикновена постъпка. Но изумлението и щастието по лицата на тези деца и елементът на неверие върху лицата на родителите им бяха достатъчни, за да осмислят деня ми.
Друг път шофирах през жилищен район и забелязах, че някой беше забравил да изключи фаровете на автомобила си. Щеше да ми струва известно усилие, но спрях колата, отидох до къщата, почуках на вратата и казах на хората, че са оставили фаровете си включени. Семейството ми благодари отново и отново, сякаш бях извършила чудо, а лично аз не смятах така.
Всъщност искам да кажа, че не е важно какво можете да дадете в материално отношение, Важното е какво давате от сърце и душа на друго човешко същество, без да очаквате отплата.
Получената благодарност е резултат от вашата собствена благодарност.
Животът е дар и само от вас зависи какво ще направите с него. Бъдете благодарни за този дар и го използвайте, за да излекувате красивата планета, на която живеем - Майката Земя.

Керън М. Хоуи е носителка на награди, художничка, поетеса и дизайнер, чиито творби са погазвани в частни колекции по целия свят. Тя е автор и на албума „Ангелите: пазители на светлината". Когато я питат какво я вдъхновява да рисува ангели и морски сирени, тя отговаря: „Вглеждането вътре в себе си посредством медитация и успокояваща музика". Това на свой ред пробужда и просвещава творческия интелект, избягвайки заучената логика. Керън живее в Северна Калифорния.