Изразяването на благодарност е моя естествена наклонност. Като дете в селските райони на Алабама ме учеха да бъда вежлив, щедър и благодарен - винаги. Когато станах мъж, възприех практиката на благодарността и я усъвършенствах в по-обмислен и изпитан начин на живот. Винаги съм възприемал себе си като по-различен от останалите. С годините осъзнах защо се чувствах по този начин. Дълго време се отличавах от масата и макар това често да беше болезнено, преживяването ми позволи да видя другите по-ясно. Сега имам свое виждане за тълпата, въпреки че участвам в дейностите й. Членовете на тълпата обикновено не практикуват благодарност всекидневно. Ако се случи нещо хубаво, те са благодарни. Ако се случи нещо лошо, определено не са благодарни. Често мислещите по този начин са нещастни, угрижени, разстроени, уморени, напрегнати и примирени. Можем да изберем да вярваме, че трагедията в живота ни е съдба, която работи срещу нас, и тогава Висшите сили няма да спорят с нас.
Но има и друг начин.
Благодарността е емоционално проявление на извиращата отвътре любов, когато човек се изправи пред величествения замисъл на живота. Всеки ден тръгвам към света с очакване и търся нещо, за което да бъда благодарен, и някого, на когото да бъда признателен. Теологията дефинира религиозното преживяване като дълбоко съзнание за величествения замисъл. Благодарността е врата и достъп до съзнанието, водещо до този покой и това разбиране. Тя е всекидневно религиозно преживяване.
Благодарността не е идентична с облекчението. Аз съм благодарен за моя живот, за хората, които познавам, и за моята работа. От друга страна, аз изпитвам облекчение, че не съм болен. Първото твърдение почива върху истината вътре в мен. Другото почива върху страховете и опасенията ми. Обикновено не правим това просто разграничение.
Облекчението означава, че нещо би могло да се обърка, но за момента всичко е наред, Но като практикуваме благодарност, ние утвърждаваме, че всичко вече е наред и че нищо не може да се обърка. Не е необходимо да се прави нещо, не е необходимо нещо да се нагласява - например, „благодарен съм за моето здраве".
При липсата на постоянно утвърждаване и благодарствена молитва забелязвам, че умът ми се отегчава и сърцето ми унива. Отдръпвам се от света и се отдавам на своята битка. Благодарността е изход от трудностите, болката и изолацията. Въпреки превратностите и стреса практикуването на благодарност изисква от нас да се откажем от собствените си идеи за това какво си мислим, че ни се случва.
Във всяка ситуация се случва нещо повече, отколкото си мислим, и тъкмо с това ни свързва благодарността. В мащабната картина трудните обстоятелства в живота ми може да са липсващото парченце от големия пъзел, за който все още не си давам сметка. Трябва да се отърся от страховете си и от преценката, че нещо се е объркало. По принцип това винаги води до осъзнаване.
Благодарността е вход към осъзнаването, а осъзнаването е врата към несекващата любов. Благодарността е промяна в мисленето, преориентация, насочване на съзнанието към любовта и приемане на съществуващото. Всички можем да го направим, трябва само да го поискаме. Практикуването на благодарността ни спасява от нашата болезнена човешка история, защото изисква от нас да се вгледаме по-задълбочено в живота си и в заобикалящите ни хора.
Повърхността не обхваща дълбините - тя по-скоро ги скрива. Благодарността обогатява и задълбочава живописната тъкан на живота, като ни позволява да видим повече.
Невъзможно е да изпитваме безпокойство, гняв, потиснатост и каквато и да било негативна емоция в присъствието на искрената благодарност. Един красив слънчев ден не може да бъде едновременно мрачен и бурен. Така и практикуването на благодарността пренасочва умовете ни от страха към истината, като изчиства негативизма, болката и страданието. Имам превантивна програма срещу примирението, цинизма и съмнението. Всеки ден по няколко пъти претърсвам ума си за всичко, за което трябва да изпитвам благодарност. Вниманието към постоянния поток от благополучие, блага и богатства, идващ към мен, ме води до желана и надеждна константа - душевния мир.
Затова, ако все още не практикувате благодарността всекидневно като постоянна молитва или фонова музика в живота ви, аз ви приканвам да обмислите възможността да го направите, започвайки още сега. Издигнете се на по-високо равнище. Благодарността изисква отговорност. Открийте и използвайте ценните си умения и таланти.
Оценете хората в живота си: онези, които обичате, и онези, които може би не обичате. Всъщност те всички са еднакви. Те са ваши учители. Бъдете им благодарни. Докато го правите, дайте си сметка колко сте силни, колко благословен е животът ви и какъв късмет имате просто да бъдете тук.
И после наблюдавайте какво се случва.

Джеймс Юбанкс е известен писател, автор на рубрики в печатни издания от цялата страна и астролог, който дава професионални консултации в Сан Диего. Израснал в Бирмингам, Алабалш, Джеймс е завършил факултета по нови филологии и журналистика в университета „Лойола", Ню Орлианс. Аспирантурата по лингвистика го отвежда на Западния бряг, където открива движението Нова епоха и се обучава в множество строго специализирани дисциплини.