Благодарността е качество, което може да допринесе неимоверно за нашето щастие, тъй като е жизненоважен аспект на любовта. Наистина, то ни доближава до висшия първоизточник на всяка любов.
Като се връщам назад към годините, когато имах привилегията да бъда в компанията на Парамаханса Йогананда, аз си спомням колко често той ни насърчаваше да развиваме навика да ценим всичко хубаво в живота - да не приемаме за даденост дори дребните неща. Колкото по-често изразяваме любяща благодарност към Бога за неговите дарове, големи и малки, толкова по-голяма ще бъде хармонията ни с вечния и Единствения и по-пълно ще бъде съзнанието ни за Неговата откликваща любов. Освен това, божествените закони на изобилието действат по-пълноценно в живота ни, когато забелязваме и ценим Източника на духовното и материално изобилие. Има огромна отплата в това да отдадеш дължимото на хубавото във всеки един момент, във всяко преживяване, гледайки Източника с благодарно сърце.
Как можем да възпитаме подобна благодарност? Един от начините е да се съсредоточим върху обстоятелство в нашия живот, за което сме истински благодарни. Не е необходимо да е важно преживяване. Всяко сторено ни добро - може би усмивка, която е повдигнала духа ни - е достатъчно. Паметта за такива преживявания ни помага да развием дух на благодарност.
Винаги, щом ви се случи нещо хубаво, вътрешно си казвайте: „Благодаря ти, Господи". Тази проста практика носи големи резултати, защото да размишляваш за доброто означава да го умножаваш. Онова, което изживяваме в ума си, скоро се отразява върху външното ни поведение. Така дълбокото чувство на благодарност облагородява собствения ни живот и този на околните.
Понякога най-важната причина за благодарност лежи скрита в предизвикателствата пред нас, тъй като те ни правят по-силни и по-състрадателни човешки същества. Идеята да благодарим на Бога дори и в трудни моменти е красива и често се споменава в свещените книги на Изток и на Запада. Освен това, тя представлява единствената гледна точка, която можем да възприемем. Дори най-висшите и най-изящни удоволствия в този живот все някога приключват. Но Бог е нашият вечен доброжелател и когато се обърнем към Него - все едно дали в радост, или в мъка - с прошепнати думи на благодарност, ние започваме да се издигаме над лъкатушенията на земното съществуване и закотвяме живота си в любовта, която трае вечно.

Шри Дайа Мата е една от първите и най-близки ученички на Парамаханса Йогананда, автор на класическата книга „Автобиография на един йогин". През последните четиридесет години тя е президент на Братството за себереализация - международна религиозна общност с нестопанска цел, основана от Йогананда през 1920 г., за да разпространява универсалните му учения за древната индийска наука - йога, и многовековната традиция на медитацията. Малко след като среща Йогананда през 1931 г. Шри Дайа Мата става монахиня в Ордена за себереализация и повече от 20 години Йогананда лично я подготвя да продължи неговата духовна и хуманитарна дейност. Една от първите жени в ново време, определена за духовен водач на световно религиозно движение, Шри Дайа Мата проведе няколко световни лекционни обиколки и е автор на две антологии - „ Само любов" и „Намери радостта в себе си".