Във всеки един момент ние имаме възможност да избираме между любовта и страха. В моменти на страх си припомням слънцето. То свети постоянно, независимо че понякога облаците го засенчват. Като Слънцето, Единствената Безкрайна Сила постоянно изпраща лъчите си към мен, макар понякога облаци от отрицателно мислене да се изпречват временно на пътя им. Избирам да си спомням Светлината. Чувствам се сигурна сред Светлината. И когато ме връхлитат страхове, избирам да гледам на тях като на преминаващи по небето облаци, които ще заминат по пътя си. Аз не съм това, което са моите страхове. За мен е безопасно да живея  без постоянно да се предпазвам и защитавам. Знам, че това, което вършим в сърцата си е много важно, затова всеки мой ден започвам с негласно общуване със сърцето си. Когато почувствам страх, отварям сърцето си и оставям любовта да разсее страха.