Ние възприемаме благодарността като признателни думи или действия в отговор на проявена от някого доброта. Още в ранна възраст ме научиха винаги да казвам „Благодаря", дори и когато не съм истински благодарен. Благодарността може да стане автоматична реакция на всяка ситуация, която е от полза за нас, и често се изразява без съзнанието за множеството ползи от нея. Също като Деня на благодарността, признателността може да бъде стилизирана до такава степен, че истинското й значение да се изгуби. Точно както „Как си?" не е истински въпрос, а поздрав, така и „Благодаря" може да се превърне във възпитан начин за завършване на междуличностната комуникация.
Какви дарове ни предлага изразяването на благодарност?
Едно много старо духовно учение заявява, че „да даваш и да получаваш е едно и също". Ако това е вярно, какво ни дава чувството на благодарност? Първо, благодарността притежава големи възстановителни сили. Преди много време установих, че чувството на благодарност за онова, което имам, ми помага да преодолея самосъжалението.
Признателността ми към другите винаги засилваше собственото ми щастие. Ако си помислех, че съм недооценен, изброявах всички прекрасни неща, които са ми се случили напоследък, и радостта ми се завръщаше.
Благодарността за наличното е и ефикасен начин за освобождаване от чувството на загуба. Когато си дам сметка за цялата любов, която получавам, бързо забравям проблемите. Благодарността е чудесен начин да пренасоча вниманието си от негативните ситуации към онова, което е наред. Няма значение дали съм благодарен на Божествения първоизточник или на моите приятели; простият факт, че си давам сметка какво получавам и изразявам благодарността си на практика, създава желаната радост.
Второто нещо, което забелязах по отношение на чувството на благодарност е, че мога да насоча настоящата си радост назад, като поддържам мисли на благодарност към хора и събития от моето минало. Това винаги ме кара да се усмихвам и сърцето ми се изпълва с радост от нежния спомен за прекрасните ми приятели и нашите специални моменти. През годините забелязах, че колкото по-голяма благодарност изпитвам към миналото, толкова по-щастлив съм в настоящето. Лесно постигам радост чрез благодарността за приятните спомени, но не пропускам да благодаря и за неприятните. Благодарността към наранилите ни хора може би е по-трудна, но е изключително ефикасен метод за излекуване на миналото. Аз наричам това безусловна благодарност. Безусловна означава, че изпитваме благодарност към всеки, независимо дали смятаме, че го заслужава, или не.
Аз постигам този резултат, като помня само хубавите неща за всеки човек и се отърсвам от лошите. У всекиго успявам да намеря нещо, за което да бъда истински благодарен. Случвало се е да започна с мисълта, че поне тези хора сега са извън живота ми. След това се отърсвам от представата си за това как би трябвало да се държат и се опитвам да се сетя за едно тяхно положително качество. Дори да е нещо дребно, хващам се за тази мисъл и оставям останалите спомени да избледнеят. Веднъж, например, започнах с идеята, че когато обядвахме с един познат, винаги отивахме на хубаво място. Всеки ден си мислех за този човек и се опитвах да добавя още едно положително качество. Ако в този ден не успявах да добавя ново положително качество, връщах се към старото. Правих го, докато успях да мисля за избрания човек без неприязън или желание да го отбягвам. Тогава започна да се случва нещо изумително.
Винаги отначало се мъча да открия нещо дребничко, за което да бъда благодарен, но като положа усилия, бавно започват да се появяват други хубави качества. Може да не са черти, които аз харесвам, но да се харесват на някой друг. Когато продължа да търся положителни качества, след известно време започвам да виждам как хората в моето минало са ми били от полза. Може да не са се опитали да ми помогнат, но благодарността отваря очите ми за това, че са ми поднесли истински духовен дар. Истинският духовен дар е нещо, което засилва съзнанието ми за моята истинска духовна природа. Няма значение, ако никога не стигнете до момента, в който ще смятате, че тези хора са ви помогнали по човешки или земен начин. Няма значение, ако не са се променили, за да получат одобрението ви. Важното е да сте честни в чувствата си и да не потискате стари рани, като се преструвате, че всичко е наред, ако не е така.
За да прозра духовния дар, аз загърбвам представите си за това какви искам да бъдат нещата и си задавам въпроси като: „Как този човек ми помогна да засиля съзнанието си за моята духовна природа? По какъв начин неговите действия ме насочиха или тласнаха в определена посока, полезна за духовното ми израстване? Дори да съм преценил действието като вредно за човешката или физическата ми същност, по какъв начин то укрепва и поддържа духовната ми същност?" Както виждате, това са трудни въпроси.
Възможно е да съществува желание да държите другия впримчен в паяжината на обвиненията и чувството за вина. Безусловната благодарност в тези ситуации първоначално може да изглежда като освобождаване на неприятните за нас хора „от капана". От личен опит мога да ви убедя, че всъщност освобождаваме самите себе си „от капана".

Благодарността, също като нейната сестра прошката, освобождава преди всичко онзи, който я дава.
Благодарността ни освобождава от създадения от самите нас затвор на омразата и желанието за отмъщение. Идеята за нанесените ни в миналото обиди са нашите затворнически решетки. Безусловната благодарност строшава тези решетки.

Омразата не само ни затваря в тясната килия на самосъжалението, но и държи настрана онези, които желаят да внесат любов в нашия живот. (Омразата включва всичко - от яростта до привидно безобидното желание да отбягваме някого.) Освобождаването от миналото чрез благодарността позволява на настоящето ни да бъде такова, каквото би могло да бъде.

И накрая, най-чудесните дарове, които безусловната благодарност ни поднася, са яснотата и прозорливостта. Чрез безусловната благодарност аз осъзнавам, че всичко е тук, за да ме благослови. Наистина, не мога да обясня как става това. Просто става. Звучи нелогично от гледна точка на нашите земни мисловни процеси. Само действителният акт, при който се поднася безусловно благодарност, носи фантастичните резултати на ясното виждане. Когато продължа да поднасям благодарност на всеки в моето минало и в моето настояще, започвам да виждам, че всичко около мен всъщност е в хармония. Давам си сметка, че онова, което съм смятал за вредно и несправедливо, всъщност е изтълкувано погрешно - неправилна преценка на базата на моето ограничено възприятие.
Човешкото възприятие е могъщо. То изхожда от ограничената ни представа за себе си. От позицията на ограничено и отделено същество ние поглеждаме към свят, изпълнен с опасности и болка. Ако откажем да се ръководим от това възприятие и пожелаем да видим какво става в живота ни от духовна гледна точка, получаваме напълно различна картина. Започваме да виждаме взаимосвързаността и взаимната подкрепа. Забелязваме духовния танц, в който всички ние участваме. Важно е да не се опитвате да си представите танца, а просто да го оставите да ви се разкрие и после да се задвижите в ритъма му.

Не желанието за контрол над положението, а безусловната благодарност ще ви освободи от стреса и от болката. Безусловната благодарност замества отчаянието с покоя, радостта и щастието, които са изконно ваши.

Преди повече от 20 години Лий Койт започва да търси лек за болката и отчаянието си. Той решава да посвети цяла година на търсенето и в резултат открива система за вътрешно напътствие. Оттогава следва вътрешния си глас във всички решения, които взема. Тази пътека го отвежда до спокоен и щастлив живот, до написването на няколко бестселъра („Умението да слушаш" и „Умението да приемаш") и до изнасянето на лекции и семинари в САЩ и Европа. От близо десет години той управлява центъра „Лас Бризас". Неговата драматична промяна - от много зает ръководител на рекламна агенция в доволно и щастливо духовно същество - дава надежда на всеки, който търси по-добър начин на живот.