През един ясен зимен ден реших да се поразходя в околностите на малкия град в Колорадо, където живея. Небето имаше лазурно синия оттенък, характерен за високите места в Скалистите планини. Мартенското слънце се изливаше като течно злато през извивките на високите смърчове и образуваше танцуващи светлинки по крехките кристали на току-що падналия сняг. Планинските върхове се издигаха величествено в изваяни пластове от зелено и сиво и пронизваха облаците, надвиснали като приказна мъгла над омагьосаните долини. Крачейки решително по пътеката, аз оставах напълно сляпа за невероятната красота край мен. Опитвах се да се отпусна, преди да поема с колата надолу по пътя, за да ми направят биопсия на гърдата, а всъщност обмислях всички мрачни възможности, които можеха да се материализират. Умът ми се плъзна в привичния модел на ужаса и набра скорост. В смъртна опасност беше не само тялото ми - останалите страни на живота ми също не вървяха особено добре. Чашата не само ми се струваше полупразна, но и оставащата в нея вода изглеждаше без съмнение замърсена!
Най-малкият ми син, макар и почти на 22 години, беше ужасно разстроен от неотдавнашното рухване на 24-годишния ми брак с баща му. Вината, разбира се, носех аз. Чувствах се преуморена и изтощена. Пак аз бях виновна. Що за откачен живот си бях създала - а се предполагаше, че трябва да бъда нещо като модел за останалите? Чувството за вина, страхът, гневът и разочарованието се включиха в какофонията на вътрешните гласове, които ме съпътстваха по време на разходката с цел релаксация.
Изведнъж силна болка в задните части грубо ме събуди от мрачния унес. Напълно форсирана върху добре отработените мисловни сценарии, изобщо не бях забелязала бързото приближаване на голяма немска овчарка, която безцеремонно ме ухапа по седалището. Киностудиото в ума ми веднага започна да създава филм, в който шиеха голия ми задник в спешното отделение на болницата „Боулдър", като същевременно ми инжектираха огромни дози серум против тетанус и противобясна ваксина. Несъмнено щях да пропусна биопсията и на следващия ден щеше да ми се наложи да понеса втори тур медицински мъчения.
Спуснах ръка надолу към панталона си, като очаквах да напипам лепкава кървава маса. Но колкото и странно да беше, ръката ми остана съвършено чиста. Изпълнена с енергия от внезапната надежда, аз се скрих зад един храст и събух панталона си. Въпреки че седалището ми бе украсено с „оградка" от съвършен комплект кучешки зъби, целостта на кожата не беше нарушена. Крещейки от радост, аз вдигнах панталона си и изскочих иззад храста с вик на нецензурирана благодарност. Не ме очакваше бавна смърт от бяс. Можех да стигна навреме за биопсията. Какъв късмет.
Изведнъж цялата сцена ми се видя невероятно забавна. От гадно псе кучето се преобрази в божествен вестоносец. „Събуди се, глупаво човешко същество такова! Усети слънцето върху лицето си и вятъра в косите си. Жива си и светът е красив. Планините са живи и денят едва започва. Има безброй преживявания за вкусване и светове за създаване".
Воалът на забравата падна от очите ми и изведнъж се почувствах преизпълнена с благодарност за дара на живота. Всеки дъх беше безценен. Всяка стъпка беше чудо. Тревогите, които ме бяха завладели изцяло, заприличаха на хитроумно замислени предизвикателства, които ме зовяха да създам по-разумен и по-истински живот. Покоят ме обгърна като пухен юрган и усетих невидими ръце да ме прегръщат.
Благодарността наистина е като лоста на скоростната кутия и може да превключи мисловния ни механизъм от тревожност в покой, от вкопчване в съзидателност, от страх в любов. Когато сме благодарни, способността да се отпуснем и да присъстваме съзнателно в настоящето ни се удава естествено. Една от най-хубавите страни на еврейското ми възпитание е изричането на Брахот - благословии или благодарствени молитви през целия ден. Това е прославяне на Бога за създаването на свят, изпълнен с чудеса и възможности. Изричаш благословия, когато видиш звезда или дъга. Изричаш благословия за дарове като храната, виното и водата. Изричаш благословия дори след посещението си в тоалетната за добре функциониращите вътрешни органи! Аз обичам да добавям импровизирани благословии през целия ден. Благодарности към безкрайно изобретателната Вселена, към непознатото съвършенство, което наричаме Бог, че е създал немските овчарки, за да ни разбуждат в най-неочаквани моменти!
Веднъж присъствах на католическа служба за изцеление, по време на която свещеникът ни насочи към благодарствена молитва за всички неща в живота ни, които не се нуждаят от изцеление. Благодаря на Бога, че немската овчарка не наруши целостта на кожата. Благодаря на Бога, че биопсията на гърдата беше отрицателна. Благодаря на Бога, че съм здрава и успявам да си припомня - поне от време на време - че благодарността е ключът към покоя, радостта и творческия избор. Дано и вие бъдете благословени с дара на припомнянето. Тази вечер преди да си легнете отделете време да благодарите за пет неща в живота си, които нямат нужда от изцеление. През целия ден, щом забележите, че сте впримчени в мисли за нещата, които не са наред, си напомняйте да изречете благодарствена молитва за всичко, което е както трябва.

Джоан 3. Борисенко, доктор на философските науки, е президент на „Майнд/Боди Хелт Сайънсш Инк.", както и автор на редица бестселъри, включително „Целебната сила на ума", „Огън в душата" и „Осъзнай тялото, излекувай духа" . Тя е съосновател и бивш директор на клиниката за лечение на духа и тялото към болницата „Дух/Тяло” в Ню Ингланд и преподавател по медицина в Харвард. Джоан е специалист по биологията на раковите болести, лицензиран психолог и инструктор по йога и медитация.