Аз вървя по тази земя в сигурност и безопасност, съзнавайки че съм постоянно свързана с една безкрайна и добронамерена Вселена. Навремето в мрака на нощта ми се причуваха страшни звуци. Боях се от неизвестното. В мрака на съзнанието ми ме спохождаха страшни мисли. Постоянно разигравах отдавнашните страхове на детството ми. Свивах се при мисълта за въображаеми произшествия. Но ето, че сега, в този момент, мога да избера да се освободя от тези страхове и да използвам ума си, за да си представя как се случват добри неща. Избирам положителен жив образ, който е от голямо значение за мен, и го запазвам да ми е под ръка за онези мигове, когато искам да спра да се измъчвам, чрез собствените си мисли. Аз съм господар на мислите си и не позволявам на страшните мисли да ме завладеят. Обръщам се към Всемирната Любов с молба да ми помогне да реша всичките си проблеми. В безопасност съм. Всичко е наред.
Луиз Хей