Скърбенето трае поне година. Трябва да преживея прекрасните празнични събития, които съм споделяла с този човек. Давам си достатъчно време, за да мина през този естествен, нормален жизнен процес. Аз съм добра и внимателна към себе си. Просто се оставям да преживея скръбта. След година тя започва да се разсейва. Осъзнавам, че никога не мога да изгубя никого, защото никога не съм притежавала никого. И в един миг, който ще ми се стори колкото премигване на окото, аз отново ще се свържа с душата му. Чувствам се обгърната от любов и аз обгръщам мъртвите с любов където и да са. Всички умираме. Дървета, животни, птици, реки, дори звездите се раждат и умират, аз също. И всичко става в идеалното съчетание от време и пространство.