Тези ранни уроци по благодарност създадоха у мен навика да изразявам признателност, което донесе големи дивиденти в моя свят. Когато видим нещо добро, няма как да не се фокусираме върху положителното и това бързо ни освобождава от тежките негативи, които изглежда преобладават в мисленето на някои хора. Разговорите с преуспели хора разкриват индивиди, които са фокусирани върху възможността и шанса, а не върху риска и трудностите. Това са хора, които са благодарни за досегашния си успех и смятат, че животът се отнася добре с тях. И той го прави.
Ърнест Холмс, основателят на Движението за религиозна наука, пише в своята книга „Наука за ума"; „Вътре в нас е неродената възможност за неограничено преживяване. Наша е привилегията да я родим!" Животът чака да повярвате в мечтите. Когато изберем да се хармонизираме с позитивния поток, можем да бъдем благодарни за трудностите, които изникват, и да ги видим като възможности за създаване на още по-голямо благо. И междувременно израстваме и се учим.
Благодарното сърце презарежда душата и оживява тялото. То освобождава душата ни от оковите, издига съзнанието ни на удобно място, където неговите криле ни позволяват да полетим в хармония с Творческата Интелигентност. Една чудесна практика за след събуждане сутрин, дори още преди да си отворите очите, е да видите и почувствате всички хубави неща в живота си. Вместо да кажете „О, Божичко, сутрин" опитайте „Благодаря ти, Господи, за хубавата сутрин" или „Още един прекрасен ден. Толкова се радвам, че съм жив. Бог е създал този ден. Ще ликувам и ще се радвам". Избройте поне дузина от благословиите си, преди да станете от леглото. Ще се изумите колко по-добре ще върви денят ви. (Но внимавайте! Да бъдете бодри преди другите да са си изпили кафето невинаги се оценява положително!)
Животът е изобилна излъчваща система, която само чака да се настроите на вечните й честоти. Когато насочим вниманието си към положителното чрез прослава, ние сме в хармония с честотата на щедростта. Сякаш съществува магнетична сила, която насочва съзнанието ни към постоянно присъстващото и нарастващо благо. Като че ли съзнанието и подсъзнанието ни се трудят прилежно, за да привличат само онези преживявания, които подкрепят умствената ни нагласа. Гледайки през очите на благодарността, ние се превръщаме в канал, който създава още неща, за които да сме благодарни. Казвали са ни „За всичко благодарете". Това включва папионките, телата ни и дишането ни.
Лесно е да бъдеш благодарен за големите неща в живота, но признателността за „всичко" ще ви отведе до могъщо, хармонично място. Тази сутрин, докато седях на скалите край дома ми в Дел Мар и приветствах деня, аз се потопих в такава красота, че се изпълних с чувство на благоговение. Усетих единение с пеликаните, които се плъзгаха на сантиметри от водата. Усетих радостта на делфините, сърфиращи в големите вълни. И, когато зърнах китовете, надигащи величествените си перки над водата, познах величието на Бога. Но тази сутрин в екстаза на момента съзрях и себе си да дишам в унисон, както ми се стори, с прибоя, който следваше ритъма на вятъра, а тревата се полюшваше в съвършен унисон с всичко останало. И в този момент ясно си дадох сметка за всяко зрънце пясък, което, както усетих дълбоко в себе си, резонира в съвършен баланс с цялата вселена.

Крисчън Соренсън