Пример за това са мои познати с различни заболявания или инвалиди, които аз наричам здрави. Защо са здрави? Те са научили онова, което бащата (общопрактикуващ лекар) на мой колега веднъж формулира така: „Истински доброто здраве е способността да живееш без него".
Сам Кийн имаше предвид свой приятел с болестта на Лу Гериг. Той бил тежко болен и дори дишането за него представлявало проблем. Сам отишъл да го види и го поздравил за нагласата му. Приятелят отвърнал: „Имам ли избор?", а Сам рекъл: „Можеш да се повайкаш и да поохкаш". Приятелят казал: „Никога не ми е хрумвало". И все пак ако попитате повечето хора дали животът е справедлив, те ще ви изкрещят „НЕ". Колкото по-богати са, толкова по-силно крещят. Трябва да осъзнаем, че макар животът да е труден, той не е несправедлив. Всички си имаме проблеми. Ключът е да се научим да живеем с тях и дори да ги използваме.
Посланието на майка ми към мен беше: „Така е било писано. Бог те пренасочва. Нещо хубаво ще излезе от това". Тя постъпваше като Карл Юнг, който - както съм чувал казвал на своите приятели, когато му разказвали за трагично събитие: „Хайде да отворим бутилка вино. От това ще излезе нещо хубаво". Когато пък му разказвали за нещо хубаво, той отвръщал: „Много лошо, но ако се държим един за друг, сигурно ще го преодолеем". Може да се смеете, но над 90 процента от хората, спечелили от лотарията, от три до пет години след печалбата се оплакват, че това е съсипало живота им.
Какво ни казват Библията и Талмудът? Библията казва, че Синът човешки идва не за да му служат, а за да служи и да пожертва живота си за доброто на всички. Талмудът ни казва, че който прославя сполетелите го беди, носи спасение на света. Други религии също говорят за скрития в нещастията и злочестините дар или урок. Дори и в Книгата на Йов научаваме, че бедите лекуват, а нещастието отваря вратата към нова реалност.
Над бюрото на Бога са окачени любимите Му максими, които ще ви помогнат да облекчите времето си и да изпитате благодарност за възможността да давате любов по своя неповторим начин.

Първата гласи:
„Не се чувствай изцяло, лично, неотменно, вечно отговорен за всичко.
Това е Моя работа".
И е подписано „Бог".

Другата гласи:
„Което ти помниш, Аз забравям, което ти забравяш, Аз помня".

И ето ние живеем тук, сред всичките трудности и болки, и кое ни прави истински благодарни и ни учи какво съкровище е животът? Нашият морал. Да, без нашите физически и емоционални болки няма да оцелеем. Те ни предпазват и ни пробуждат, за да се грижим за своите нужди и за потребностите на обичните ни хора. Нашият морал ни говори за ограниченото ни време тук и извисява съзнанието ни за съкровището на живота. Както споделя Питър Нол в последния си дневник: „Времето не е пари. Времето е всичко. Да видиш нещо за последен път е почти толкова хубаво, като да го видиш за първи път и ти прекарваш повече време с нещата и хората, които обичаш, и по-малко - с нещата и хората, които не обичаш."
Мога само да споделя с вас, че съм благодарен за живота и за възможността да участвам в чудото на творението, като същевременно позная и изживея много болка. Най-вече съм благодарен просто да се събудя сутрин и да усетя света наоколо. Зная, че има други, които биха избрали да не се събудят на следващата сутрин, но защо се различаваме? Мисля, че в основата на разликата е любовта, която съм получавал от момента на раждането си - тя улеснява чувството за благодарност. Моля ви - отнасяйте се един към друг така, както би се държала любяща майка, за да можем всички да бъдем благодарни за живота. Как ще обичате - оставям вие да решите сами. Изберете своя начин да служите с любов и показвайте тази любов на всеки срещнат.
Ако го правим, всяко дете ще бъде благодарно за живота и за възможността да служи и да подобрява живота на другите. Въпреки всичко помнете, че благодарността винаги е въпрос на избор и трябва да бъде резултат на свободна воля. Райската градина не е просъществувала, защото не е имало възможности за избор. Ние имаме избор. Нека обичаме живота и ближните си и да бъдем благодарни.

Д-р Бърни Сийгъл