Това означава, че трябва да бъдем благодарни за непреходните ползи от доброто, което хората са ни сторили или дарили, и от злото, което сме надживели. Не можеш да надживееш злото, без да помъдрееш. А изглежда понякога е необходимо да помъдреем по трудния начин, оцелявайки от най-лошото.
Не е възможно да се върнем с мъдростта си назад във времето и да направим всичко по правилния начин. Можем единствено да използваме мъдростта си, все едно как сме я постигнали, в бъдеще и да правим нещата по-добре от преди. Но доброто не ни принадлежи, докато не го направим част от себе си. А ние не можем да го направим част от себе си, ако не го приемем с благодарност. С други думи, нищо не е ваше, докато не кажете „Благодаря". Благодаря на кого? На Бога! Невинаги е лесно да благодарим на хората за извлеченото от отношенията ни с тях. Но винаги е възможно да благодарим на Бога, че сме извлекли нещо ценно от тези отношения. А щом свикнете да благодарите на Бога за всичко в живота си, става ясно на кого още трябва да благодарите и не е трудно да го направите.
Когато решим да следваме древния съвет „Благодарете за всичко", ние не се съгласяваме да изразяваме благодарност за всички неща. Не е логично да бъдеш благодарен за лошите неща, за разрушителните неща. Но вместо да изпадате в еуфория от хубавото и да унивате от лошото, неизменно отделяйте време да благодарите на Бога, че сте по-големи както от най-хубавото, така и от най-лошото, и че ще намерите начин да превъзмогнете всичко и преживяването ще ви направи по-силни.
Постоянната благодарствена нагласа ни помага да видим всичко по нов начин. Тя ни позволява да подобрим както хубавите, така и лошите неща, защото ни поставя в правилните взаимоотношения с Бога - съзидателната сила в живота ни. А тази сила се влива най-добре в умовете и сърцата ни, когато сме отворени за нея. Така че не блокирайте божествените вълни в съзнанието си със страхове, че доброто в живота ви няма да продължи вечно или че злото ще постоянства. Просто във всеки един случай отделяйте време да благодарите за вечната мъдрост, която действа във вас и знае как да използва всичко това във ваша полза. Така ще се превърнете в човек, който върви през живота, като запазва най-доброто и рутинно изхвърля останалото. Това елиминира борбата от всекидневния живот в този наш странен свят и ни освобождава да живеем с лекота. Колкото по-лесно прощаваме, толкова по-лесно живеем. И толкова по-естествена е благодарността ни за онова, което животът наистина представлява, понеже се освобождаваме от безсмислиците, които са ни спъвали и са разваляли съществуването ни.

Готовността ни да получаваме е блокирана от нещата, които задръстват съзнанието ни, когато не знаем как да откликваме на живота с благодарност за дарената ни от Бога способност да извличаме най-доброто както от хубавото, така и от лошото. Искреното и вдъхновено религиозно усилие да изпитвате постоянна благодарност към Бога ще отхвърли този страх и „ще подготви пътя Господен" - ума, който не забравя да благодари.