Подсъзнанието няма чувство за хумор. Ако се пошегувам със себе си или започна да се упреквам и си помисля: "О, това е без значение, само се шегувам," моето подсъзнание го приема за вярно и реагира като започва да твори по съответния начин. Ако казвам обидни неща или пускам вицове на етническа основа, аз попадам под ударите на закона: "Каквото излъчвам, това се връща при мен." Затова съм се научила да си служа мъдро и с любов с моя хумор. Толкова много хумор има в живота, че не е нужно да се унижава някой друг човек или група хора. Дори с хумора ние работим за това да направим света по-сигурно и изпълнено с любов място за живеене.