Благодарността като „начин на съществуване", започва да се проявява чрез изкуството на благославянето. Това става очевидно, щом си дадем сметка, че всичко живо оперира на вибрационна енергийна честота. Каквато енергия внесем в живота, такава енергия се връща при нас. Не е приятно, когато не получаваме желаното в живота, но всяко преживяване е оправдано, ако сме готови да прозрем посланието му и да приемем дара, който то носи. Това създава пространството, в което се случват чудесата.
Когато бях дете, живеехме на половин акър с орехови дървета и аз си имах „специално" дърво - можех да се кача на него и да се сгуша в клоните му. Дървото беше мой скъп приятел и аз му бях много благодарна за компанията. То винаги изслушваше всяка моя мисъл и ми позволяваше да се изкачвам по клоните му, за да мога да погледна околния свят от „птичи поглед". Когато бях гладна, то ми поднасяше сладките си плодове и ме засищаше, а от ореховите черупки правех малки лодки с хартиени платна и мачти от клечки за зъби. Да, дървото беше мой приятел и аз му бях благодарна.
Когато семейството ми нямаше средства за препитание, майка ми наемаше мигриращи работници да разтърсят дърветата и с нея напълвахме чувалите от зебло с най-хубавите орехи по Божията земя. Продажбата на орехите винаги ни осигуряваше най-прекрасната Коледа. По времето, когато това се случваше, не оценявах находчивостта на майка ми. Орехите са покрити с тъмна кожица, която боядисва ръцете черни! Отмива се бавно, затова децата в училище ми се подиграваха, а учителите ми казваха да ида да си измия мръсните ръце!
..Когато години по-късно размишлявах върху това преживяване, изпитах огромна благодарност, защото то ме беше научило да се съсредоточавам върху наличното в настоящия момент, да го благославям и да наблюдавам как благата се умножават! Освен това ме научи да изпитвам дълбоко състрадание към онези, които имат нужда от разбирането и любовта ни в трудни ситуации - и, което е най-важното - да виждам любовта, породила случващото се. Благодарствената нагласа ми беше от голяма полза през двадесетте години, откакто съм проповедник. Изкуството да благославяш е резултат от готовността да се преклониш пред Ангела на Настоящето, който носи на крилете си красота, да осъзнаеш, че нещо действа под повърхността, и да се довериш на случващото се.