Знаете ли къде може да намерите наистина добра вода?
Може би в подножието на швейцарските Алпи, или може би на Северния или Южния полюс? В днешни дни не е трудно да намерите бутилирана вода с твърдението, че е най-добрата в света, но може ли да бъде купена наистина добра вода?
Водата не е просто Н2О. Няма значение колко естествена и чиста е водата, която пиете, без чиста душа тя няма да ви е вкусна.
Нека ви попитам: колко е чиста душата ви? Претоварени ли сте от проблеми в работата? А що се отнася до семейните проблеми? Обезпокоено ли е съзнанието ви? Ако е така, то може би ще откриете, че водата, която пиете, е безвкусна и неприятна.
Когато сте участвали с удоволствие в някакъв спорт или други упражнения - дори и чешмяната вода има прекрасен и освежаващ вкус. С други думи, най-важното е вътре във вас.
Звучи, като нещо, което го знаете, но се опитвам да кажа, че когато пиете вода с чувство на благодарност, то самата вода е физически различна от същата вода, когато я пиете с помрачени чувства в душата си.
Нашите емоции и чувства оказват всеки миг влияние върху света. Ако изпратите думи и образи на съзидание, вие ще участвате в създаване на прекрасен свят. Но като излъчвате сигнали на разрушение, вие участвате в разрушението на Вселената.
Ако осъзнаете това, няма повече да изричате грозни думи в яда си към своите близки, или да обвинявате другите за вашите грешки и слабости. Вие имате способността да промените живота за миг. Всичко, което трябва да сторите, е да направите един прост избор. Ще изберете ли свят на любов и благодарност, или измъчен свят, пълен с недоволство и бедност? Отговорът ще зависи от манталитета ви именно сега.
Според ученията на будизма нещата в света непрестанно менят и никога нищо не се променя. Или, казано съгласно законите на вибрацията, вибрационната енергия трябва да продължава навеки в неспирно движение.
Разбирането, че всяко нещо съществува именно в момента, ще даде надежда и светлина в живота ви. Не трябва миналото повече да ви тревожи и е важно да знаете, че бъдещето ще бъде такова, каквото вие искате да бъде. Вие, какъвто сте в момента, държите ключа към всичко.
Ако искате да видите колко голямо влияние има съзнанието ви върху света, предлагам да направите малък опит, като изиграете играта, която ще наречем „изтриване на облаци". Искам да опитате да изтриете облаци, като използвате силата на мисълта си.
В не съвсем ясен ден погледнете към небето и се насочете точно към един облак, може би някой по-малък. Важно е да мислите, че облакът ще изчезне, но не трябва да опитвате много упорито. Упоритото насочване на вниманието всъщност ще предотврати изпращането на енергията ви.
Когато сте готови, представете си невидим лъч енергия, изпратен от съзнанието ви към облака, който го разчупва на парчета. Представете си как лазерният лъч е насочен към целия облак, а не само към една част.
След това изречете в минало време: „Облакът изчезна", и едновременно кажете на енергията (пак в минало време): „Благодаря ти, че направи това". Сигурен съм, че облакът ще започне да изтънява и ще изчезне за минути.
Човешкото съзнание може да има огромно влияние върху заобикалящия ни свят. Облаците се състоят от вода в газообразно състояние и затова особено бързо откликват на нашата воля.
Ако се погледне традиционно, всеки, който каже, че съзнанието оказва влияние върху физическия свят, рискува да бъде порицан от обществото, че е против науката. Науката обаче е напреднала до точка, до която не е успяла да разбере повече за съзнанието и умствените граници на разбирането ни за света около нас.
Квантовата механика, някои психологични теории (като поточната концепция, обсъждана от Юнг) и генното инженерство ни учат, че има свят, различен от този, който познаваме. Не може да го видите с очите си и не може да го докоснете с пръстите си. Свят, в който времето само по себе си не съществува.
Прочутият квантов теоретик Дейвид Боум нарича света, досегаем за нашите сетива, „обяснимия ред" и съществуването в обсега му -„необяснимия ред". Той има предвид, че всичко, което съществува в обяснимия ред, е обхванато в необяснимия ред и всяка част на обяснимия ред включва цялата информация на необяснимия ред.
Това може би е трудно за разбиране, но всъщност той казва, че всяка част на Вселената съдържа информацията за всички части на Вселената. С други думи, във един индивид - и дори в една-единствена клетка - се намира цялата информация на Вселената.
Информацията на Вселената включва време. С други думи, фактът, че вие съществувате тук и сега, е включен в информацията на Вселената заедно с цялата настояща, минала и бъдеща информация. Така че промяната на целия свят в един момент не е просто фантазия.
Но нека за миг да помислим за този момент. Как бихме могли да го интерпретираме, използвайки физиката? Дейвид Боум обяснява, че един аспект на Вселената е проектиран във всеки момент на времето, създавайки настоящето. Следващият момент на времето също е проекция па друг аспект и така нататък. С други думи, във всеки момент пред нас се разкрива различен свят. Но моментният свят оказва влияние на следващия моментен свят и така той ни изглежда като непрекъснат свят.
Съгласно горната теория светът се променя всеки миг и се сътворява отново. Нашето съзнание има да играе роля в сътворението. Ако го осъзнаете, смятам, че животът ви никога няма да бъде същият.
Споменах за някои сложни неща и вероятно причиних някакво объркване. Но ако помислим за кристалите, ще си отговорим на много въпроси. Светът се променя всеки миг и водата е първата, която узнава за промяната.
Споменах, че направих уред за измерване на вибрацията и го използвах, за да разбера по-добре водата. Като започна първата война в Залива ("Пустинна буря"), в следобедните часове измерих вибрацията на чешмяната вода в Токио и открих необичайно покачване в стойностите на вибрациите, причинени от живак, олово, алуминий и други, вредни за човешкия организъм вещества. Изглежда нямаше ясно обяснение - първо си помислих, че има нещо нередно в уреда, но повторните измервания го опровергаха Едва на следния ден, когато прочетох вестника, направих връзката. Новините за войната в Залива изпълваха първата страница. Казваше се, че теглото на бомбите, хвърлени в първия ден на войната, се равнява на всичките бомби, изсипани по време на войната във Виетнам.
В Япония, отдалечена на хиляди мили от Средния изток, можах да измеря вибрациите на вредни вещества точно по същото време, когато войната избухна. Ще попитате възможно ли?
Разбира се, вредните вторични продукти на бомбите в Средния изток не бяха пренесени веднага до Япония. Но вредните вибрации на бомбите, хвърлени на определено място на Земята, незабавно стигаха до всички нейни ъгълчета. Те се разпространяват отвъд границите на време и пространство.
Подозирам, че вибрации съществуват не в нашия триизмерен свят и не в невидимия свят на друго измерение, а в един среден свят. Когато, независимо в кой свят, се случи нещо на Земята, водата първа го открива и ни препредава информацията.
Нека ви дам още един пример, в който вибрациите оказаха пряко въздействие върху физическия свят. В случая бе използвана силата на молитвата, за да се пречисти вода.
Във Фуджи Дам, в Централна Япония, имахме Шинто жрец на сектата Шингон на име Хоуки Като, който изричаше заклинание с особена сила. Когато го срещнах за първи път, той ми показа две снимки на езеро, които дълбоко впечатляваха; така че поисках сам да видя какво бе заснето на тях. Едната от снимките бе направена преди заклинанието, а другата след него; втората снимка бе коренно различна - водата бе значително по-чиста.
Силата на заклинанието бе дошла от духа на думите. Възможно е енергията на духа на думите да бе пречистила водата в езерото. За да го проверя, поисках да направя снимки на кристали, формирани от водата преди и след заклинанието.
Жрецът застана на брега на езерото и извърши акта за около един час. Заснех всичко с видеокамера. Петнадесет минути по-късно хората от екипа ми ме повикаха.
„Невероятно е! Водата става все по-чиста пред очите ни", каза някой. Като я гледахме, ясно се виждаше как водата става все по-прозрачна и по-прозрачна. Можехме да съзрем дори листата на дъното на езерото, скрити дотогава от размътената вода.
Направихме съответните снимки. Кристалите от водата преди заклинанието, бяха разкривени и изглеждаха като лицето на някой, изпитващ тежка мъка. Но кристалите от водата, взета след заклинанието, бяха завършени и величествени. В хексагонален образ имаше друг по-малък хексагонален образ, целите обградени от светлина като ореол.
Разбира се, необходимо е известно време, за да се избистри водата. Промяната във веществата, която може да се проследи с просто око, става някак постепенно. Няма съмнение обаче, че вибрациите на молитвата (заклинанието) незабавно се предават до съседните обекти, като повлияват на наблизо разположената вода. Физически феномен, който не може да бъде обяснен, докато не приемем, че съществува и друг свят.
Но историята не свършва дотук. Няколко дни след експеримента в пресата бе съобщено за произшествие. В езерото бе намерено тялото на жена. Веднага си спомних за кристалите, създадени от водата преди заклинанието - те изглеждаха като лице в предсмъртна болка.
Може би чрез кристалите духът на жената се опитваше да ни каже нещо. Иска ми се да мисля, че страданието й отчасти бе облекчено от заклинанието.
Има друг свят освен този, в който живеем. Когато погледнем нашия свят от другия, може да видим неща, които досега не сме били в състояние да съзрем.
Д-р Ръпър Шелдрейк от Англия е изследовател, който е насочил вниманието си към създаване на нов светоглед по отношение на света, който не може да видим. След получаване на докторат по биохимия той остава университетски преподавател в Кеймбридж. Същевременно е член на Кралското британско дружество за естествени науки.
Теорията на д-р Шелдрейк е изложена в книга, написана преди около двадесет години. Научното списание Nature обаче отхвърля книгата, като казва, че тя трябва да бъде изгорена. Обаче теорията му стига до сърцата на много хора и проучванията й продължават. Кое така ярко привлича вниманието?
Често се казва, че ако нещо се случи два пъти, ще се случи пак. Може би намирате за странно, че злополуките и престъпленията имат склонност да стават серийно. Като проследим историята и обществените тенденции, може да видим, че общо взето през дълги периоди от време събитията се повтарят. Д-р Шелдрейк се опитва да намери обяснение, като си служи с научни средства.
Учените обикновено използват редукционизма, когато пристъпват към обекти, които не могат да видят с очите си, за да изолират някой материален феномен. Но д-р Шелдрейк прилага съвсем различен подход.
Според неговата теория, когато едни и същи неща се повтарят, се формира морфично поле и резонансът с него увеличава вероятността събитията отново да се случат. Морфичното поле не е енергийно обоснована информация, а по-скоро прилича на план за строеж на къща.
Може да приемем изложеното по-горе като пример на резонансната теория. Д-р Шелдрейк смята, че събитията могат да резонират също както звуците резонират. Той обозначава мястото, където такива събития се натрупват като морфично поле, а феноменът на повтарящите се подобни събития като морфичен резонанс.
Въпреки че теорията бързо бе отхвърлена от Nature , оповестяването й бе прието с внимание от по-непредубедените хора и доведе до сериозни дискусии. Няма съмнение, че д-р Шелдрейк е тръгнал по съществуващите пътища, положени от науката. Трябва обаче да приемете, че теорията му извървява дълъг път, за да обясни тайните, с които традиционната наука не може да се справи.
При типичните дискусии по такива въпроси, разискванията обикновено се превръщат в глицеринови кристали. Защото в първите четиридесет години след откриването на глицерина било прието, че той не формира кристали. Но един ден в началото на деветнадесети век барабан с глицерин, на път от Виена за Лондон, внезапно започва да кристализира.
Малко по-късно, на съвсем друго място, друга партида глицерин също кристализира. Тази кристализация започва да се разпространява и вече всеобщо е прието, че глицеринът образува кристали, когато температурата спадне до 17° С (63° Ф).
Но как да си го обясним?
Когато се оформят кристали (по каквато и да било причина), се създава морфично поле и в края на краищата глицеринът, в съответствие с морфичното поле, започва да образува кристали. Явлението се наблюдава и при много други вещества. Въпреки всички случайности по света, започне ли едно вещество да образува кристали, за него става обичайно да продължи и по-нататък формирането на кристали.
Според д-р Шелдрейк ДНК не е единствената причина хората в едно семейство да споделят едни и същи черти - морфичният резонанс също играе роля. Теорията на д-р Шелдрейк ни помага да разберем и тъй наречените съвпадения (известни като „синхронност"), и феномена „групово съзнание" (колективна памет) и архетиповете.
Най-важното в теорията на д-р Шелдрейк е, че щом морфичният резонанс се разпростре, той се разпространява в цялото пространство и в цялото време. С други думи, ако е оформено морфично поле, то ще окаже незабавно влияние по всички други места и ще предизвика промени по целия свят.
Когато за първи път чух за теорията на д-р Шелдрейк, не можех да удържа интереса си, тъй като моето изследване на водните кристали не бе нищо друго, освен опит да изразя така резонанса на морфичното поле, че да може да се види с просто око.
В продължение на два месеца при първите си опити да снимам кристали нямах успех, но щом веднъж улових първата снимка, и други изследователи започнаха да успяват. Може би също в резултат на морфичния резонанс.
За първи път научих за теорията на д-р Шелдрейк от бестселър в Япония със заглавие Защо се случва това? от Ейчи Ходжиро, но наистина се заинтересувах, когато видях Шелдрейк в документален филм по телевизията, озаглавен Шест феноменални учени. Четири години по-късно имах възможност да се срещна с д-р Шелдрейк по време на обиколката ми из Европа, където изнасях лекции. Мой приятел, който посещаваше семинара, случайно познаваше жената на д-р Шелдрейк и стана така, че бях поканен в дома им в Лондон.
С удоволствие научих, че той вече знае за моето изследване на водните кристали, като ми каза: „Най-малко веднъж седмично получавам писмо от някого, известявайки ми за вас".
Д-р Шелдрейк сподели с мен:
Провеждам проучване на живи организми и тяхното поведение.
Областта, която най-много ме интересува, е въздействието, кое то наблюдението оказва върху наблюдаваното. Има хора, които усещат, знаят, когато някой е зад тях и ги наблюдава. Искам да проведа изследване, за да се опитам да го изразя по статистически достоверен начин.
Съществува риск, че документирането на изследването ще бъде субективно, чудя се дали в експеримента не бихме могли да използваме водата. Ще се опитам да направя снимки на кристали и да видя как се променя водата при различни условия, например когато е игнорирана, когато е наблюдавана от хора със специални таланти, нормални хора и извънредно зли хора.
Това съвсем приличаше на опита, в който оризът в игнорирания съд бе загнил по-бързо от ориза в бутилките, изложени на думите „Благодаря ти" и „Ти, глупако". Когато му разказах за този опит, той се заинтересува още повече и ми намекна, че ако проверявам ефекта само като наблюдавам водата, по-лесно ще получа резултат, отколкото като използвам ориз (което включва сложния процес на растежа на микроби).
Бих искал да ви предам посланието, което получих от д-р Шелдрейк:
Нашият живот е станал възможен от движението на една невидима енергия. Надявам се, че винаги ще го осъзнаваме, ще се грижим за хората край нас и за нещата, които стават наоколо ни. Това е много, много важно. Самият акт на наблюдението оказва ефект върху наблюдаваното. Сякаш всички го осъзнаваме, но не го прилагаме на практика. В дома родителите трябва да се грижат за децата си — ето същото, за което говорим.
...Насочване на вниманието ви - към всяко нещо - е израз на любов.
Ако съчетаете уроците, на които водата ни учи, с предложените от д-р Шелдрейк теории, то значи, че сте поели дълъг път за разкриването на много тайни в нашия свят. Всеки от нас има магическа способност да променя света. На всички ни е дадена от Бога силата да творим. Ако максимално я използваме, ще сме способни за миг да променим света.
За хората, които не виждат края на своите тревоги и мъки, тази перспектива трябва да дойде като значителна утеха. Вие - да, вие - можете да промените света!
Всичко в света е свързано. Каквото и да правите сега, по същото време то се прави от някой друг. И така - какво да бъде морфичното поле, което трябва да създадем? Ще създаваме ли полета на страдание и злини, или ще създадем свят, изпълнен с любов и благодарност?
Винаги, когато стоите пред водата и изпращате послания на любов и благодарност, някъде по света някой е изпълнен също с любов и благодарност. Водата, която е пред вас, е свързана с водата по света. Водата, която гледате, ще резонира с водата, която е навсякъде и вашето поела ние на любов ще стигне до душите на всички хора по света. Ще се получи едно славно морфично поле, което ще промени света. Независимо от времето и пространството - прекрасни и удивителни неща са възможни сега и тук.