Всеки човек е гордият притежател на една от най-сложните фабрики в света и само единствен е отговорен за нейното нормално функциониране. Поради това е необходимо той да бъде напълно запознат с истинските, безпогрешни и цялостни сурови материали за тази чудна фабрика.

Целостта на суровите материали не се определя от количеството белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и калории, които са специфирани от днешните биолози техните наръчници по хранене. Нито пък е възможно тя да се определи чрез дългите списъци от рецепти за готвени храни. При никакви условия веществата, състоящи се от мъртви клетки, не могат да служат като сурови материали за човешката фабрика.

Човек не трябва да губи чувството си за пропорция и проницателност в изобретенията, надхвърлящи границите на разума. Вярно е, че при изучаването на отделните хранителни съставки биолозите са изпитали големи безпокойства и са направили много важни открития, които напълно заслужават нашата положителна оценка. Всички тези постижения, обаче, могат да бъдат разглеждани като велики само от гледището на сегашното техническо и умствено развитие на човека. По отношение висшата мъдрост на Природата дори и най-знаменитите учени с всичките си познания и безбройни открития нямат по-голяма проницателност от едно 5-годишно дете. Ето защо те нямат право да нарушават хармонията и целостта на суровите материали, създадени от Природата, налагайки на хората своето детинско аматьорско знание като съвършена наука.

Несъмнено в опитите си да проникне в тайните на хранителните материали крайната цел на учения е да открие всички онези съставки на храната, които са съществени за човешкия организъм, да определи техните относителни количества и да ги свърже заедно. С други думи, учените желаят да създадат по изкуствен начин едно житно зърно или каквото и да било друго зърно и да му дадат живот. Но онова, което човек не е могъл да добие след хилядогодишен неспирен труд, днес природата ни го предлага щедро. Какво повече можем да желаем? Съмняваме се в природата и нейната мъдрост или пристрастяването към месото кара човека да върши най-невероятни глупости?

Най-неразумно и опасно е да се предполага, че ние се нуждаем от повече белтъчини или други хранителни съставки, отколкото са онези, които се съдържат в растенията. Ако последните съдържат само малко количество протеини, следва че нашият организъм не се нуждае от повече, защото той е бил построен точно с тези количества.

Някои хора много обичат постоянно да говорят за съграждащи тялото материали. Ако „напълно балансираните” животински белтъчини и „питателни ястия” можеха да увеличат височината на всяка генерация поне с 1 мм. днес височината на човека следваше да бъде увеличена вече с няколко метра.

Масово произвежданите изкуствени витамини никога не могат да послужат като хранителни съставки по съвсем очевидната причина, че много често едва 5 минути след приемането им в човешкото тяло, те спират функциите на нашия организъм напълно или с други думи —: водят ни към смъртта.

Печално късогледство е някои особени хранителни продукти да се смятат за източник на витамини или на някоя друга хранителна съставка. Всички органически смеси са образувани от почти същите съставки, но се различават по своите физически и химически особености, поради различията в своето устройство и молекулярна структура. Така всеки знае, че алкохолите и захарите са съставени от едни и същи химически елементи (С, Н и О), но се различават коренно по цвят, вкус и вид. Птиците в кафезите се хранят с един вид храна. При все това тези животни получават пълния набор белтъци, витамини и минерални соли само от този вид хранителен материал, който им се дава.

Лекуването на болестите посредством фалшиви витамини, разрушителни антибиотици и различни отрови са безнадеждни опити, които не са основани на здравомислие, а се основават сами по себе си на симптоматични и видимо противоречиви данни.

Никакъв изкуствен витамин не може да възвърне чудния баланс на естествените витамини, които се изгарят на огъня, никоя отрова не може да регулира нормалните биологични функции на изродените органи и жлези, никакви антибиотици не могат да заменят природните антибиотици, разрушени в кухнята.

Животните лекуват раните си чрез близане. Техните секрети и слюнки са надарени с бактерицидни свойства. Секрециите на консумиращия готвена храна човек обаче са лишени от такива свойства. Суровоядецът е предпазен от опасността за сериозни простуди с помощта на секрециите, излъчвани от клетките на дихателните органи, докато един консуматор на готвена храна произвежда цели потоци от слуз и слюнка, без да е способен да се съпротивлява на същата тази опасност.