Най-голямото заблуждение на биолозите, които са пристрастени към животинската и готвена храна, е тяхното късогледство. Те затварят очите си за онези вреди, които изглеждат малки и не предизвикват сериозни последици, но същите тези вреди рано или късно се явяват именно като резултат на видимо нищожни причини. Нека илюстрираме горното с няколко примера. Варените храни, особено месните блюда, са пълни с отрови. Сега никой не обръща внимание на хроничното отравяне, което се извършва незабелязано и непрекъснато, в резултат на което черният дроб, сърцето или бъбреците след време се увреждат, като състоянието им се приписва на неизвестни причини. Когато отравянето е още по-тежко и е придружено с диария и повръщане, то се разглежда като храносмилателно разстройство. Под отравяне те разбират само онова състояние, което повлиява целия организъм и застрашава жертвата с непосредствена смърт. Колко много невинни живота са жертвани по този начин!
Хората не виждат нечистотията, която преминава в техните артерии чрез храната всеки ден, а тя се трупа пласт върху пласт по стените на кръвоносните съдове, стеснява техните ходове и един прекрасен ден циркулацията на кръвта ненадейно спира. Това късогледите хора разглеждат като неочаквана „случка”.
Хората не забелязват огромния натиск, упражняван от прииждащите води върху един бент с милиони тона капацитет. Но когато той, бентът, залитащ дълго под напора на прииждащите с гигантска сила води, най-после отслабне, причината за крайното му пропадане се приписва на камъка, който случайно е бил хвърлен по него от едно малко дете. Ние вече видяхме правилното схващане относно причините за рака, на които суровоядецът държи. Срещу това схващане всичките 400 „ракопричинителни агенти”, представени от учените-изследователи, привърженици на готвената храна (между които „агенти” има и такива, като механически дразнения и цигарени обгаряния) нямат по-голяма стойност от камъка, хвърлен от детето.
Всеки орган има милиони клетки, от съгласуваната работа на които този орган функционира. Когато в храната, натрупана в тези клетки, липсват известни съществени съставки, клетките на тялото започват да губят жизнеността си и се разпадат групово, тогава стават безполезни и умират. Сега на помощ идват енергийните резерви, но те също скоро се изтощават. Дотогава, докато органите продължават някак да изпълняват функциите си, късогледите хора не виждат червената светлина. Но когато съответният орган най-после престане да действа, казват, че този орган е болен и има нужда от лекарства. Но възможно ли е едно малко хапче или една доза отрова да заместят хранителните съставки на храната, които са били изгаряни върху огъня в продължение на години, и да възвърнат на клетките загубената им способност за специфична работа?
След като са лежали в храносмилателния канал в продължение на дни, масите месо, яйца, масло и сирене загниват и причиняват възпаление на червата, чийто най-обикновен признак е ДИАРИЯТА. Но когато едно дете действително покаже признаци на диария, цялата вина пада върху няколкото гроздови люспи, видени в изпражненията. Никой не пита как гроздовите люспи могат да причинят възпаление на червата на детето, когато без да претърпяват някакво загниване и разлагане, те напускат тялото непроменени вътре за няколко часа след приемането им. Цялата трагедия произлиза от факта, че хората разглеждат яйцата, месото, маслото и сиренето като нормални и съществени храни, а плодовете — като нещо второстепенно, без което може да се мине. Дори понякога смятат за необходимо да забранят на децата да ядат подове, „за да не разстройват стомаха си”.